Намерих една анкета, в която работещи с AutoCAD са гласували коя възможност в програмата им е била най-полезна в работата. Дори да приемем, че анкетата не е „представителна“, тя може да ни даде идея какво другите потребители намират в програмата за полезно и да си сверим часовника.

Целта на тази публикация е проста. Да ти покажа кои са инструментите, които са най-полезни и ако не ги ползваш да те предизвикам да ги разучиш и да започнеш да ги ползваш.

Ето резултатите:

1. AutoLisp (32%)
2. Използването на лейаути и моделно пространство (21%)
3. XREF (20%)
4. Copy/Paste между чертежи (19%)
5. Динамични блокове (16%)

Има няколко много интересни неща:

Първо, че най-полезният инструмент е AutoLisp. Това несъмнено е и моето мнение, понеже благодарение на AutoLisp дори НЕпрограмисти могат да си автоматизират задачите така, че да съкратят сроковете наполовина. Аз лично без моите AutoLisp програмки ще трябва да давам поне два пъти по-дълги срокове.

Странното обаче е, че когато съм правил анкети в блога дали има интерес към повече публикации или дори курс на тема AutoLisp, то този отговор е получавал критично малко гласове.

Второ, цели три възможности (AutoLisp, Лейаути и XREF) са по-полезни дори от copy/paste.

Тук отново трябва да кажа, че доста малко хора ползват тези три възможности.

И накрая, препоръчвам всеки да си извади извод за себе си.

Ако са толкова полезни тези възможности, а не ги използваш, дали не си заслужава да инвестираш малко време да ги разучиш?

Ще е интересно за читателите на блога всички да споделим чрез коментар по-долу.

Кои от петте възможности използваш?

Много често се налага да измерваме площи с AutoCAD. Но кой е най-бързият и удобен начин за това?

Ще споделя два метода, с които можем да измерим площ, както и в кои случаи е добре да се използват отделните методи.

Независимо дали ни трябва бърза справка или автоматично обновяващи се данни за площи при промяна, ние трябва да можем бързо да си извадим информацията, която ни е необходима.

Докато първият метод се използва по-често за бърза справка, то вторият е по-подходящ за изготвянето на количествени сметки и дори при промяна на геометрията има възможности данните за площите да се актуализират автоматично.

Метод 1 – Измерване на площи чрез командата MESUREGEOM

Първият метод е най-интуитивният, а именно чрез командата MESUREGEOM с опция AREA. Може би по-удобният начин за стартиране е чрез иконката от рибон интерфейса. По подразбиране е избрана опцията за измерване на дължини и поради това трябва да се кликне на триъгълничето под иконката, за да се появят и другите опции за площ, обем, радиус и т.н.

Очевидно избираме опцията за площ AREA и тогава AutoCAD ни дава възможност или да изберем съществуващ обект или да изберем точки, които да формират площ. Избирайки точка след точка можем да оформим фигурата и накрая чрез бутона ENTER да приключим. Крайният резултат за площ и периметър ще получим в командния ред.

Тук има един трик, който е полезен, когато искаме да заградим площ, но имаме и част вътре в нея, която не искаме да влезне сметките ни. Старият начин бе да се сметнат двете площи отделно и да се извади едната от другата. Сега това е вградено вътре в командата (ако не се лъжа след 2010 версия).

За целта отново се пуска командата и след като е избрана опция AREA се избира подопция ADD (добавяне). Така командата работи по аналогичен начин и избираме точките, формиращи площа. Когато приключим, натискаме ENTER и избираме подопцията Subtract (изваждане). Така имаме възможност да изберем площа, която да изключим. Тя се маркира визуално много добре в друг цвят. На финала ENTER ни дава крайния резултат.

Метод 2 – Измерване на площи чрез полилиния

Горният метод е много удобен за еднократно измерване на дължини, но понякога искаме да си оформим няколко площи, които да можем да модифицираме и да ги мерим многократно. Ако използваме метод 1 трябва да заграждаме фигурите всеки път, което за повече площи би било твърде трудоемко.

Този метод включва създаването на слой, който можем да наречем „площи“ и да му кликнем отметката да не се принтира. В него вече можем чрез командата PLINE да създадем затворени полилинии за всяка площ.

От тук нататък възможностите ни как да извадим площите са много.

•  Можем да изберем полилинията и да видим площа и в Properties палетата (CTRL+1) в поле AREA;
• Можем да пускем командата LIST и да изберем една или повече площи и ще ни даде площа по отделно (няма да ги сумира);
• Можем да ползваме DATAEXTRACTION и да си извадим автоматично актуализираща се таблица с площите;
• Можем да ползваме полета (FIELDS) и да надпишем всяка площ една по една, като надписите отново ще се актуализират автоматично при промяна.

Как измервате площи вие? Знаете ли по-бързи методи?

Знаете ли, че AutoCAD за секунда ни дава център на тежестта и инерционните моменти дори на най-сложните фигури?

Получих следния въпрос, на който днес ще дам отговор: „Здравейте, много са ми полезни уроците по АutoCad и имам един конкретен въпрос, може да ви се стори дори смешен, но бихте ли ми обяснили как се намира ценнтъра на тежестта в АutoCad ?“

Получавал съм въпроса под различни форми и мисля, че е крайно време да го отговоря. В допълнение, не бих казал, че е смешен…

Спомням си как в университета ни караха да намираме инерционни моменти на сложни фигури, които трябваше да разбиваме на множество прости фигури и да правим изчисления с часове. Тук само ни трябва да е начертана фигурата и ще получим инерционните моменти и центъра на тежестта за секунда, дори да не знаем правилото на Щайнер или формулите за инерционни моменти.

Център на тежестта и инерционни моменти стъпка по стъпка

Стъпките са следните:
1. Начертавяме фигурата със затворена полилиния.
2. Превръщаме я в регион с командата region
3. Пускаме командата massprop и избраме обекта
4. В командния ред се изписват всички данни (центърът на тежестта е в графа Centroid)

Няколко важни особености

Удобно е чрез командата point да създадем обект точка в центъра на тежестта (с copy/paste на X и Y). С командата ddptype можем да променим визуално стила на точка, за да е по ясен.

Инерционните моменти са спрямо точка 0,0 от координатната система, а не спрямо центъра на тежестта на фигурата! Тоест, в повечето случаи е необходимо да преместим региона, така че центъра на тежестта да отиде в точка 0,0 и да повторим командата massprop, за да получим инерционни моменти спрямо центъра на тежeстта на фигурата.

Последната ми препоръка е да внимавате с мерните единици. Водещо е в какви мерни единици е начертана фигурата.

Използвате ли AutoCAD за намиране на центъра на тежестта или на инерционни моменти?

При работа в 2D и 3D се налага да използваме често готови 2D блокове и 3D модели.

Едва ли всеки може да си позволи да отдели 2 дена, за да направи изпипан модел на един стол, ако това е малка част от обектите, които му трябват. За това често прибягваме до сваляне на блокове от Интернет.

Реших да си събера колекцията от линкове за сайтове, в които има 3D библиотеки на едно място.

Общо взето сайтовете с библиотеки са три типа: безплатни, безплатни с регистрация и такива които изцяло или частично са платени. Платените сайтове също не са за изхвърляне, тъй като има доста добри неща при тях и ако примерно едно сваляне за 15$ може да спести 2 дена работа, мисля че си заслужава.

Не всички блокове имат DWG, някои ги има само за други програми като 3D Studio Max. Някои са 2D, други са 3D, всичко зависи от сайта, на който са файловете.

Имах доста линкове, но не мога да намеря всичките. За това реших да направя този първоначален списък и после да го актуализирам. Имаше и разни руски сайтове, които имат добри блокове. Може да си запазите този адрес, защото мисля да го поддържам с нови линкове.

Споделям го с вас, защото знам, че понякога човек доста си блъска глава, когато търси блокове:

• AutoDesk Seek – сайт на Autodesk
• Библиотека на чешки форум (за някои файлове изисква регистрация)
• Архив 3D
• Библиокад (безплатни и платени)
• CAD You
• Столове Herman Miller
• 3D Sharing (изисква регистрация)
• CBEN
• Разнообразни библиотеки, включително ikea (изисква регистрация)
• Блокове за кухни
• Free DWG
• Dosh Design -платени
• Предимно 2D блокове 
• ArchinoAh (изисква регистрация)

Надявам се и вие да имате предложения за попълване на списъка. Кои сайтове с библиотеки ползвате вие?

Работата с тежки файлове е един от често срещаните проблеми, за които хората ме питат. Честo се оказва, че дори на мощни компютри AutoCAD издъхва, насича и работата с програмата става трудна и неприятна. Има няколко съвета, които ако до сега не са се използвали, могат драстично да намалят размера на файловете и да ускорят работата.

Ето стъпка по стъпка инструкция как да превърнем тежък DWG файл в лек DWG файл, с който да работим по-бързо:

1. Изтрий ненужната информация от модела и лейаутите

Доста често се оказва, че в чертежите пазим много допълнителна информация – стари версии на чертежа, детайли или други елементи просто за всеки случай. Това много може да утежни чертежа. Всъщност можем да ги копираме в друг чертеж, който да наречем archiv-versii.dwg или stari-detaili.dwg и да ги изтрием от нашия чертеж.

Същото се отнася и за лейаутите. В табчетата с лейаути често седят лейати от различни стари проекти с цялата информация в тях. В повечето случаи спокойно могат да се изтрият.

2. Използвай блокове

Можем да направим която и да е повтаряща се група от елементи (текст, линии и т.н.) на блок. Блоковете имат две основни предимства. Първото е, че Аутокад помни само веднъж обектите и знае, че другите са просто копия на първото с различно местоположение, ъгъл на завъртане и т.н.

Ползването на блокове олекотява файловете, а имаме и второто предимство, че като направим промяна на едно място, ако имаме 20 блока, те ще се актуализират автоматично.

3. Използвай XREF

Да държим чужди подложки в нашия файл води до десетки проблеми, един от които е, че файловете ни стават по-тежки. Най-добре е да ги закачаме като XREF подложки и да ги включвме само, когато ни трябват. В повечето време най-вероятно могат да стоят изключени, което води до драстично ускоряване на програмата.

4. Почисти чертежа с Overkill

Понякога, когато копираме обекти, по погрешка можем да ги копираме 2 дори 3 пъти един върху друг. Точно защото са един върху друг не разбираме, че имаме няколко копия на обектите. На помощ идва командата overkill, която почиства файловете от дублирани обекти (само не забравяй да запишеш файла преди да я пуснеш, защото понякога забива ).

5. Почисти чертежа с Purge

DWG файловете пазят дефиниции на обекти като блокове и стилове, дори да сме ги изтрили. Ако искаме да ги изтрием, можем да направим това с командата purge. Виждал съм някои файлове да намалеят по 3-4 пъти като размер, след използване на purge в комбинация със съвет 1.

6. Запиши DWG файлa в по-нов формат

Много често срещана грешка е да се наглася AutoCAD да работи с по-стар формат, само защото като изпратим файла на колега, той може да не го отвори, ако е с по-стара версия. Това идва на цената на бавната работа и тежките файлове. Един експеримент наскоро ми показа, че един файл записан във версия 2013 е 66KB, a същият файл във версия 2007 става 780КB, т.е. близо 12 пъти по-голям.

Ясно е, че работим с колеги, но имаме опцията да им записваме файла във по-стара версия чрез Save As (стига да не забравяме) или да използваме доста по-интелигентното решение eTransmit.

7. Купи си евтина RAM памет

При работа с тежки чертежи от най-голямо значение е RAM паметта. Ако компютърът е стар и нямаме бюджет за нов, то това може да е от най-евтините upgrade-и и то с най-добър резултат. В момента 2GB рам има и за по 20-30лв (зависи от компютъра), което не е кой знае каква сума.

Използвате ли тези трикове? Знаете ли други, които ускоряват работата?

До сега не съм срещнал проектант да се радва да прави количествени сметки. Може и да има такива, но не ми се е случвало някой ентусиазирано да каже: „Хайде да свършваме с проектирането, че да мога да си седна да си вадя количествата“. Има начин да направим процеса за вадене на количества много по-приятен и бърз и в тази статия ще дам няколко идеи, които се надявам да ти помогнат в тази посока.

Много е важно да се разбере, че това дали ще вадим количества лесно, трудно или невъзможно, зависи от това как сме си организирали чертежа ПРЕДИ да сме започнали да чертаем.

Количества се вадят много лесно от един чертеж с предварително планирани наименования на слоеве и блокове, но се вадят много трудоемко, ако първо направим чертежа, а накрая се сетим – дай количествени сметки.

Ползващите AutoCAD са десетки пъти повече от тези, които ползват Revit и BIM базиран софтуер и това не е случайно. Но тук трябва да споделим, че при ползването на BIM базиран софтуер количествените сметки се вадят доста по лесно, защото имаме обектно ориентирана програма, която знае например, че даден обект е стена и може да извади необходимите количества зидария, мазилка и боя от едната страна и изолация от другата страна, ако това е външна стена.

Все пак целта тук е да покажа как можем да си улесним работата с AutoCAD.

За всяка специалност има различна комбинация от долуизброените методи, която би била оптимална, за това показвам и четирите метода, а всеки за себе си може да избере тези, които най-много му вършат работа.

Метод 1. Подредени слоеве

Добре организирани слоеве могат да ни свършат много полезна работа. Например в един линеен обект бихме могли да организираме по този начин тръбопроводите:
Слой 1: съществуващи, но запазващи се;
Слой 2: съществуващи, но за подмяна;
Слой 3: новоизградени.

В този опростен пример бързо можем да изолираме отделните слоеве и да видим дължината им дори само в Properties наполилинията или чрез командата list.

Метод 2. Команда Bcount

Много бърз и лесен начин да преброим блоковете в един чертеж. Ако сме си организирали блокове добре и да кажем имаме Vrata-90×210 и Prozorec-240×180, просто пускаме командата, избираме целия чертеж и AutoCAD ще ни върне колко врати и прозорци от кой тип имаме. Повече информация за bcount съм дал тук.

Тук трябва да се отбележи, че когато имаме динамични блокове с има от типа *U324f командата ще засича всеки блок като отделен.

Метод 3. Dataextraction

Data Extraction е тежката артилерия с много възможности. Може да вади дължини, бройки, площи и почти всички възможни характеристики на обектите, като ги групира по различни критерии. Освен това може да създаде файл за Excel или просто да създаде таблица в чертежа, която да се актуализира автоматично, при примяна на модела.

За Dataextraction имам две статии, така че няма да влизам в подробности тук. Може да видите статиите за AutoCAD dataxtraction и автоматична спецификация за дължини.

Метод 4. Използване на AutoLisp

Аз съм голям фен на лисп. С малко повече човъркане, дори непрограмист като мен може да си сглоби набързо изключително полезни програмки, които са правени специално за мен и за никой друг. Има разбира се и много безплатни програмки по Интернет. Например аз си направих лисп, който избираш текстовете за армировки в даден чертеж и ти създава таблица с количества по диаметри и тегло на стоманата.

Autodesk залитат към C# с .NET, но не могат да разберат, че силата им е в Autolisp, защото обикновен проектант може да извади Notepad и с 10 реда скрипт да напише програмка, която да му спести една седмица работа.

Ентусиастите да се пробват на Autolisp, могат да започнат с тези AutoLisp уроци.

А вие какви методи използвате за количествени сметки?

В това видео давам отговор на няколко въпроса, които регулярно получавам по имейл или на Facebook страницата на блога. Първият въпрос е как да изберем обекти, когато имаме няколко обекта един върху друг. Вторият въпрос е как да махнем досадно изкачащите прозорци при избор на обект и въобще какво представляват те.

За удобство на хората, които не могат да гледат видео съм добавил и текстова версия, извадена от видеото.

Команди към видеото:

CTRL+W Включва/изключва Selection Cycling след AutoCAD 2011

Shift + Space Превключва между избор на припокриващи се обекти

CTRL + Shift + P Включва/изключва Quick Properties

Текстова версия на видеото

Текстовата версияе говорът от видеото, но превърнат в текст и е направен за тези, които или нямат възможност да гледат видеото или предпочитат текст вместо видео. Ако сте гледали видеото, няма нужда да четете този текст.

Здравейте,

Аз съм Иван Цукев от блога „CAD Тайни“ и днес ще покажа един трик как да работим с чертежи, при които имаме претрупване на информацията или няколко обекта един върху друг.
Примерът, който аз използвам очевидно не е прекалено претрупан чертеж, но това е само един фрагмент, който ще ни покаже, ще ни помогне по-лесно да демонстрирам как може да избираме обекти, когато имаме няколко обекти един върху друг.

Тук в случая имаме три линии една върху друга и те даже не се виждат, че са три. Ще копирам тези обекти и с командата „move“ ще ги раздалеча, за да видим всъщност, че тук имаме една червена, една синя и една зелена линия. Как мога да избера червената линия, която е под другите две? По-старите ползватели на Autocad знаят че има един трик с shift и space. Когато аз си посоча обект с мишката и натисна и задържа shift и натисна space, AutoCAD почва да ми избира различна линия. Тоест ако аз тук искам да избера червената, ще натисна и мога да избера червената. Съответно да пусна команда и да обработвам само червената.

Ако искате, може да използвате този трик и той да ви е напълно достатъчен, когато има няколко обекта един върху друг. Така че може да избирате този, който вие необходим, защото е доста досадно така да се мъчим как да изберем обекта, когато има препокриващи се линии.

В 2011 обаче въведоха един друг инструмент, който също така помага. Казва се „selection-cycling“. Пуска се с тази отметка долу или с бързия клавиш ctrl + w. Когато той е включен и натисна избора на линия, AutoCAD ми показва този прозорец, в който ми дава възможност аз да избирам, която линия аз пожелая. Малко по-лесно отколкото с shift+space, както направих същото нещо.

Тоест, аз от тук мога да натисна червената линия и поради някаква причина ако искам да я обработвам, да я сменя с друг цвят. Натискам клавиша Esc. По този начин може да избираме малко по-лесно обектите, когато има няколко препокриващи се обекта.

Аз исках да покажа това и поради една друга причина. Много хора са си инсталирали новата версия, но не знаят за тази възможност и получавам страшно много запитвания какъв е този прозорец и как мога да го изключа. Ако ви дразни всеки път, когато избирате линия да ви се показва това прозорче, просто го изключвате от тук и това няма да ви се показва.

По-същия начин този прозорец „quick properties“ се изключва от тази отметка тук. И сега вече каквото и да избирате няма да имате тези изчакащи прозорци. Естествено по всяко време може да ги върнете и да работите с тях.

Това е удобно при претупани чертежи и не го препоръчвам да стои включено непрекъснато, а само когато ни потрябва и когато искаме да изберем нещо. Може бързо да се включи и изключи с ctrl +w. Но както казах една от основните причини, поради която правя този урок е, че много хора ме питат какъв е този прозорец, как да го изключа. Оказва се, че веднъж включен, страшно много хора се дразнят, че им подскача този прозорец. Просто натискате върху бутона долу в лентата със състояния и го изключвате, когато не ви трябва.

Това е от мен в този бърз урок за AutoCAD. Ако искате да получавате AutoCAD уроци по имейл, може да запишете за безплатните уроци имейл, където изпращам уроци по имейл.

В AutoCAD има вграден калкулатор. Да… и то отдавна. За какво можем да го използваме и какви са предимствата му. В това видео показвам как работи калкулатора на AutoCAD.

Команди към видеото:

QC или QUICKCALC Показва палетата с калкулатора в AutoCAD

Използвате ли калкулатора в AutoCAD? Какви приложения има за вас?

Независимо дали работим често със сканирани чертежи или по-рядко ни се налага да се борим с тях, почти няма проектант, който да не се е опитвал да вкара сканирана информация в AutoCAD.

Най-често срещан е случая, в който имаме сканирана карта, която трябва да ползваме за подложка на нашия чертеж или пък да ползваме като референтна информация докато чертаем, дори и след това да не плотираме сканирания чертеж.

С две думи, сканираните чертежи са „растерни изображения“, най-често във формат jpg/jpeg, pdf или tif и те са като „картинка“, която не можем да модифицираме – не можем да избираме линии или други обекти, както можем да правим това в AutoCAD.

Има няколко варианта да вкараме тези изображения в AutoCAD:

1. Автоматично конвертиране (растер към вектор програми)

Това е идеалният вариант, при който нашият чертеж, който е растерно изображение се вкарва в програма и тя ни генерира dwg файл, който можем да отворим в AutoCAD и вече да работим върху чертежа, като при всеки друг чертеж.

Стъпките са прости. Има безброй различни програми (някои безплатни, други платени) за превръщане на растерни изображения във векторни. Могат да се намерят с едно търсене в google на „raster to vector software“. Подава се сканирания чертеж и програмата ни връща dwg или dxf, които отваряме в AutoCAD.

Проблемът е, че този метод рядко работи. Колкото и да е добро качеството на сканирания чертеж, програмите не могат да разпознаят добре линиите и резултатът е лош. DWG-то е въобще неизползваемо, ако ни трябва висока точност. Забелязал съм, че тези програми не работят добре и с текст. Например имената на улици и номерата на парцели от една карта се превръщат в нечетливи йероглифи.

За мен този вариант никога не е работил добре, но съм наясно, че в определени ситуации може да свърши работа – например когато имаме наистина качествен хартиен носител, качествено сканиране, не ни трябва висока точност и чертежът няма текстове.

2. Полуавтоматично конвертиране (чрез програми като Raster Design)

Осъзнавайки проблемите на 100% автоматичните методи, се появиха няколко програми, които са на полу-автоматичен принцип. Най-добре развита като чели е Raster Design, която естествено е най-популярна понеже е на Autodesk и е тясно интегрирана в AutoCAD. Даже в разните софтуерни пакети на Autodesk често фигурира и ако имате някой от suite-овете, може и вече да я имате.

Принципът тук е, че имаме отделни инструменти. Например ако искаме да дигитализираме хоризонтал, избираме хоризонтала от сканирания чертеж и програмата го превръща в AutoCAD обект, като ако срещне някъде проблем или прекъсване, спира и ние като оператори можем да зададем следващата стъпка, след което програмата продължава да разпознава автоматично. По този начин можем да превръщаме всякакви обекти от сканирания чертеж в Аутокад обекти.

Получава се точен и качествен краен чертеж, но изисква доста ръчна работа и често избор на обектите един по един. За разлика от автоматичния метод, където програмата ни дава dwg-to за под минута, тук може да се наложи да работим цял ден, но пак е по-бързо, отколкото изцяло ръчно да подчертаем чертежа, което би отнело например три-четири дни.

3. Обработка на сканирания чертеж (чрез програма като Photoshop)

Често се получава така, че няма необходимост да се променя сканирания чертеж, а само да се използва като подложка. Тогава може да се премине към вариант, в който ние закачаме сканирания чертеж в AutoCAD, без да го векторизираме. Това можем да направим чрез xref и той си стои една „картинка“, върху която чертаем.

В повечето случаи обаче не можем просто да „закачим“ сканирания файл, защото при сканирането са се получили сенки, оттенъци и други паразитни форми, които ни пречат. Тогава можем да прибегнем до редакцията на изображението и както знаем най-популярния софтуер за обработка на растерни изображения – Photoshop. Чрез нея можем да изчистим ненужното, да оправим фона и доста често може да се стигне до резултат, годен за подложка.

Проблем тук остава обаче големината на файловете. Сканираните файлове са големи и когато ги закачим в AutoCAD, програмата започва да се затруднява. Трябва ни доста мощен компютър с много рам памет, за да работим нормално. При плотиране отново има сериозно забавяне и чертежите излизат много по-бавно, отколкото в предишните варианти.

Този метод обаче често е най-бързият възможен от всички разглеждани методи и ние в нашето проектантско бюро го ползваме най-често него.

4. Ръчно пречертаване на сканирания чертеж

Последният вариант е да закачим файла, както е сканиран в AutoCAD, да си плюем на ръцете и да „повторим“ линиите отгоре. Това е метод, който изисква най-много време, но получаваме лек и качествен файл. Това е вариант, ако нямаме, не познаваме или не искаме да учим допълнителна програма като Raster Design.

Няма много какво да се говори за този метод, просто се хвърляме в повече хамалогия, което в някои случаи може и да е оправдано.

Кой метод използвате вие? Кой софтуер работи за вас най-добре?

Има случаи, в които AutoCAD като чели полудява и не прави това, което е правил до сега. Избираме обектите си и когато пуснем команда, AutoCAD премахва избора. Кликваме няколко обекта за избор и AutoCAD е избрал само последния от тях. Това може много сериозно да ни прекъсне утвърдения процес на работа и да много да забрави скоростта ни на работа с програмата.

Всъщност това са два проблема, които се получават доста често и съм получавал много запитвания как може да се оправи това.

Защо AutoCAD прави така? Ето по-подробно обяснение на двата проблема и какви са решенията за тези проблеми.

Проблем 1: При пускане на команда, AutoCAD премахва избраните обекти и иска избор на ново

Ако сте работили по-дълго време с AutoCAD най-вероятно сте свикнали първо да изберете обектите и след това да пуснете командата. Например ако искате да изпълните проста операция по преместване – избирате обектите, натискате „m“ за move и ги премествате. И изведнъж, след години наред вярна служба, AutoCAD отказва да работи по този начин и настоява първо да се избере командата и после обектите. Ако направите това, което сте правили до сега и изберете обектите, при пускане на команда AutoCAD ще премахне всичко избрано до момента и ще настоява да направите избора на ново.

Решение: Настройте PickFirst да е 1

За да решите този досаден проблем, който може да ви скъса нервите (особено след като дълго сте избирали множество обекти и програмата е премахнала избора), просто напишете команадтата pickfirst в командния ред и задайте стойност 1.

Проблем 2: Не мога да избирам повече от един обект с мишката

Друг често срещан проблем е когато избираме обекти и AutoCAD ни дава да изберем само един обект. Например кликваме върху един обект, той се избира, след това върху втория обект, но AutoCAD вместо да избере и двата, избира само последния, върху който сме кликнали. Единственият начин да добавяме обекти към вече избрани е да задържаме бутона SHIFT, което е излишна операция, особено ако сте свикнали да го правите без него.

Решение: Настройте PickAdd да е 1 (2 за новите версии)

Решението е да напишете командата Pickadd и да зададете стойност 1. В по-новите версии на AutoCAD може да се зададе и стойност 2, която е препоръчителна и единственият ефект е по-добра работа при употреба на командата SELECT, като оставя обектите избрани и след като командата приключи. Реално повечето потребители няма да забележат разлика между стойности 1 и 2, така че за по-сигурно просто задайте стойност 2 и ако AutoCAD не я приеме, задайте стойност 1.

С това се надявам да си решите тези два наистина много изнервящи проблема, ако ви се случат.

Полезни ли са тези статии за вас? Искате ли да има повече подобни статии в блога? Оставете коментар по-долу.

Кой не би искал да автоматизира повтарящите се задачи при чертане? Има един инструмент в AutoCAD, който позволява това и то без да е необходимо човек да знае да програмира на Autolisp или да може да пише на ръка сложни макроси.

В AutoCAD отдавна има възможността да се пускат макроси, но не всеки може или има нервите да напише на ръка нещо от сорта на:

^C^C-plot;y;;DWG To PDF.pc3;ISO A1 (841.00 x 594.00 MM); m;l;n; l;1:1; 0.00,0.00;y ;monochrome.ctb; y;n;n; n;;n;y;

Макросите може да да ви познати от Excel, където доста хора си записват сами макроси без да знаят да програмират на VBA и е голямо улеснение в работата им.

Основната идея е, че ако имаме повтарящи се операции от няколко команди, можем да направим тези операции веднъж, да ги запишем и след това да си пускаме макроса да работи вместо нас. Тук трябва да се каже, че не всичко подлежи на автоматизиране и макросите не са толкова мощни като език за програмиране, но могат да ни помогнат в немалко опрерации.

Нека да видим един пример, в който ние имаме нашите слоеве и техните настройки като цветове, дебелини на линии и типове линии. Ако не ползваме template, вместо да ги създаваме в нови файлове всеки път, може просто да си запишем един макрос, който създава всичките ни слоеве и техните настройки натискането на един Play бутон.

Нека да видим 5-те стъпки как да направим това:

1. Започни запис

Записът започва като просто отидем в раздела Manage и изберем Record.

2. Направи необходимите стъпки

При започването на записа стъпка по стъпка (най-добре бавно и внимателно) правим необходимите действия за нашия макрос.

3. Натисни стоп

След като сме направили повтарящите се действия, просто натискаме бутона Stop.

4. Задай име

Изкача ни прозорец, в който трябва да напишем име, което да ни подсказва какво прави макроса и подробно описание, ако желаем.

5. Пусни отново и отново и отново …

Готово. След това само избираме макроса от падащото меню и натискаме бутона Play за всеки отделен чертеж. Всеки макрос е отделен файл с разширение actm, т.е. може да се копира на друг компютър и да се постави на сървър за работа в екип.

Няколко идеи за записване на макроси

Естествено тук възможностите са безброй, но ако на първо време не може да се сетите за какво да използвате макросите, ето няколко идеи:

• Създаване на стандартни слоеве
• Създаване на стилове
• Задаване на всички обекти на чертежа да са с цвят ByLayer, тип линия ByLayer, дебелина ByLayer и т.н.
• Задаване на определени настройки в AutoCAD за системни променливи като pickadd, pickfirst,autosave и т.н.
• Уеднаквяване на настройките между колеги от един екип/фирма
• Почистване на XREF подложки (например: set all by layer, burst, overkill, purge, audit)
• Включване/изключване на слоеве (като алтернатива на LayerStates)
• Повтаряеми настройки при плотиране, нагласяне на листата
• Почистване преди затваряне (zoom extents, purge, -purge (registered applications), audit, close
• Настойки на лейаути и плотиране

Кои са повтарящите се задачи, които вие може да автоматизирате или вече автоматизирате с action recorder? Използвате ли го?

Много често ни се налага да променяме оразмерителните стилове в AutoCAD и да дефинираме нови. Например в немалко специалности вместо оразмерителна линия завършваща със стрелки се използват наклонени черти. Другата често срещана промяна са водачите на оразмерителните линии, които показват кое място оразмеряваме. Ако са вътре в чертежа и не са изнесени отстрани, това често може да „задраска“ до известна степен начертаното. Тогава имаме опцията да зададем този водач да е с фиксирана дължина и да не навлиза в чертежа точно до мястото което оразмерява.

Всичко е въпрос на лични предпочитания и практика на съответната специалност, но ето как може да направим нов стил с тези две промени стъпка по стъпка:

1. Стартираме мениджъра на стилове за оразмерителни линии

Кликваме на показаното място или пускаме командата dimstyle. И двете стартират мениджъра на стилове за оразмерителни линии.

2. Създаваме нов стил

Първо избираме стил, на базата на който да започнем нашия нов стил. След това натискаме New за създаване на стил.

3. Коригираме стрелкичките

Избираме раздела Symbols and Arrows и за Arrowheads избираме Oblique. В прозореца горе дясно може да се види как изглежда промяната в реално време.

4. Коригираме водачите

В раздела Lines слагаме показаната отметка и задаваме фиксирана стойност на водача.

5. Проверяваме как изглежда новия стил

Създаваме нова оразмерителна линия с новия стил и виждаме как стои тя реално на чертежа.

Кои други настройки обичате да правите? Споделете чрез коментарите

В AutoCAD създаваме и текст, а не само начертани обекти. Когато правим това, често ни се налага да слагаме по-специални символи.

Има няколко символа, които се използват ежедневно и е хубаво човек да знае „тайните“ им кодове.

Ето един пример.

По-често отколкото ми се иска виждам чертеж, в който се изписва диаметър, но вместо символа за диаметър се изписва буквата ф, например ф400. Това може да е ок в доста ситуации, но това което наистина е доста непрофесионално е когато някой изпише текста и отпред начертае един кръг чрез командата circle и му лепне една линия по диагонал. Само си представете какво се случва, ако трябва да се премести текста или да се смени големината му.

Тези казуси имат много лесно решение в AutoCAD просто докато пишем текст.

Има специални символи и те се ползват по следния начин.

1. Пускаме командата mtext
2. Пишем си текста и когато напишем специалния код, AutoCAD автоматично го превръща в символ.
Например когато изпишем %%c и напишем каквото и да е след него, AutoCAD ще го превърне в символа за диаметър.

Ето трите най-използвани символа, които се използват в AutoCAD:

1. %%c за диаметър
2. %%p за знака плюс/минус
3. %%d за градус

За по-специфични символи можем да повикаме AutoCAD на помощ.

Просто докато пишете текст кликнете с десния бутон на мишката и изберете менюто Symbol. Това ще ви изведе опции с различни символи.

В самия AutoCAD ги има само като текст и ако не знаете английските термини може да се видите в чудо. Ето таблица, в която има и символите като визия.

А какво е unicode string?

Може би сте забелязали, че до символите има специален код от типа на \U+2220.

Какво е това и кога се използва?

Просто когато изпишете този код както го виждате, AutoCAD ще ви превърне кода в съответния симвил (приблизително равно в примера с \U+2220).

Сега, би било малко наивно да си мислим, че е хитро да помним тези кодове. За какво са изобщо те?

Първо, за да ни подскажат как работят специалните символи. В списъка в AutoCAD са извадени само малка част. Ако изберем опцията other или просто в windows стартираме character map виждаме този екран.

От тук можем да вкараме символ по желание, но и да видим кода на всеки един символ.

Така не само успяваме да въведем специални знаци, но и научаваме кодовете, които може да са ни от полза при лиспове за автоматизация и работа със скриптове, при които искаме компютърът да изписва текст вместо нас.

Не всеки работи с лиспове, но вкарването на символи е ежедневна задача на всеки работещ с AutoCAD.

Използвате ли специални символи? Какви трикове за тях знаете?

Получих въпрос как може да се въведе ъгъл в AutoCAD, но точността да е по-висока – до секунда и минута.

Хората, които вече работят с AutoCAD обикновенно знаят, че ъгъл се въвежда така:

@100<45

което дава на AutoCAD команда да начертае отсечка (ако ползваме line) с дължина 100 единици на ъгъл 45 градуса. (когато работим в градуси).

Ако искаме да начертаем обаче отсечка на 45 градуса и 20 минути, то тогава командата е:

@100<45d20' (добавяме d от degrees и апостров за минути)

Когато искаме да увеличим точноста и да добавим секунди става вече

@100<45d20'35" (тук добавяме не два апострова а двойни кавички)

Това се вижда в командния ред:

Налагало ли ви се е да ползвате чак такава точност в AutoCAD? Ако да, в какви случаи?